От
Десимира Тончева
Закърмен съм открай време с
любовта към водомоторните спортове.
Колкото и да е трудно, не бих се
отказал. Дерзаем, казва Христо
Христов, който е син на световния
шампион от Марибор, Словения -
Йордан Йорданов. Христо и Николай
Иванов са създатели на варненския
клуб по водомоторни спортове "Фреш
спийд", който се ражда през 2007
г.
През 2006 г. организират състезание
в памет на легендата Йордан
Йорданов, единственият световен
шампион на България по водомотерен
спорт в клас "Формула 500". През
2007 г. каналът под Аспарухов мост
отново става арена на регионален
турнир под диригентската палка на
"Фреш спийд".
"2007 г. бе най-силната за клуба -
станахме абсолютни шампиони на
България. 2009 г. нещата станаха
по-трудни. Надяваме се това лято да
успеем да организираме състезание
във Варна и да се представим
достойно в шампионата", мечтаят
Христо и Николай.
Категорични са, че всеки моторен
спорт е невероятно скъп. "За
съжаление водомоторният спорт не е
толкова популярен у нас и трудно се
намират пари, а има невероятни
условия за реклама. Все още
календарът от федерацията не е
уточнен. За да направиш турнир,
трябва да намериш 5-6000 лв., а
кръг от републиканското гълта
двойно", казват основателите на
"Фреш спийд". До миналата година
пилотите от клуба се състезавали
със седем спортни лодки, но това
лято вероятно ще разчитат на 4 или
5. Оборудването е от едно време, но
с много умения и страшно голямо
желание ентусиастите успяват да
възстановят това, с което
разполагат.
"Всичко е много скъпо. Ако искаме
да обновим най-бързия клас в
България - "Формула 500",
най-евтината лодка струва 10-12 000
евро, а един мотор е 8000 евро.
Това за нашия клуб е непосилно.
Затова нямаме и международно
участие", споделя Христов. Допреди
десетина година Световната
федерация разрешавала на пилотите
сами да си правят лодки. Но сега
това не е възможно - пилотите стоят
в капсули, които се тестват на
удар. И само определени
производители имат лиценз да
произвеждат както капсулите, така и
лодките. Не можеш да си направиш
лодка сам и да отидеш да се
състезаваш. Като навремето. Когато
бащата на Христо - Йордан Йорданов
спечелил злато в Словения с лодка
собствено производство, чийто
двигател бил немски.
Николай връща лентата на спомените
през 2006 г., когато с общи усилия
с Христо се опитали да
популяризират водомоторните
спортове в България: "Замалко си
помислихме, че ще успеем, но такива
са времената, че срещаме много
трудности, предимно финансови. 2007
и 2008 г. успяхме да организираме
състезания. 2007 г. направихме
най-добрата надпревара, провеждана
някога в България. Участваха 11
клуба, а публиката беше - 11 000
души, което е рекорд! Организацията
бе на перфектно ниво. Но оттогава
нататък заради кризата нещата леко
западнаха", казват Христо и
Николай.
В момента във варненския клуб има 7
състезатели. Целта на ръководството
е да успее да купи няколко нови
лодки. В най-бързия клас - "Формула
500", се състезават Бисер Митков и
Виолин Николов. В клас "350" карат
двама пилоти - Ради Костов и Михаил
Василев. В аматьорския "S 550"
треньорите разчитат на Тихомир
Димитров и Ради Костов. В
най-малкия - детският клас, кара
Ангел Ангелов. Той е на 14 г.
"Искаме да намерим спонсори и да
купим лодки за малките класове, за
да започнем да обучаваме деца,
защото оттам се тръгва.
Водомоторният спорт е много опасен,
но има и много адреналин. За да се
запали искрица у едно дете да
тренира, то просто трябва да види
за какво иде реч. Да изживее
емоцията, тръпката. Всички други
спортове имат някакви ограничения,
а при нас не е така. Истината е, че
има голям риск", реди Христо.
Издава, че навремето и той имал
леки травми, но Слава Богу, нищо
сериозно.
Неговата мечта е заедно с Николай
да работят с повече деца. Но за да
види тя бял свят, е необходима
финансова помощ. Христов и Иванов
не пропускат да благодарят на
община Варна, която им помогнала
финансово, за да проведат турнирите
в морската столица. С болка
споделят, че им е мъчно, че не
могат всяко лято да организират
турнир. "Крайната цел е това - да
има състезания, пилоти, публика...
Много е трудно да кажеш на едно
дете три месеца да си прави лодката
и да се подготвя и накрая да няма
състезание. Особено в морската
столица на България - Варна. Винаги
ме е боляло много затова, защото в
други градове, които не са тясно
свързани с водата и водните
спортове, се провеждат състезания.
Трябва показност", добавя Христо
Христов.
 |
Желанието на двамата създатели на
"Фреш спийд" е техни пилоти да се
пускат и на международни турнири.
Засега поради морално остарялата
техника те не могат да излязат
навън. Последното състезание, на
което са участвали варненски
клубове навън, е било 1990 г. в
Германия. След това в Чехия, където
бащата на Христо загива в
катастрофа. Иванов и Христов
подхващат темата за рекламата в
спорта. Мъчно им е, че федерацията
не помага. Преди 2 г. тя имала
проблеми с легитимността, но сега
всички документи са уредени.
Поддръжката на лодките е скъпа.
Зависи за какъв клас става въпрос.
За Формула 250, 350 и 500
поддръжката гълта най-много. Само
двигателят струва между 6 и 8000
евро. "Впоследствие няма гаранция
за частите на машината. Само
горивото за една лодка излиза 500
лв. за състезание", казва Николай
Иванов. Допреди 10-15 г. България е
имала състезатели - светила във
водомоторния спорт, припомня
Христо. И таи надежда, че скоро
наши пилоти пак ще разнасят славата
на България по света.
