F1 – Яростни и бързи 

copyright
От Ирина Мирчева
Преди
Историята на състезанията с моторници може да се проследи още от 1902 г., когато във Великобритания се сформира Асоциация на водните моторни спортове. На следващата година Ню Йоркският "Колумбия яхт клуб" формулира основите на това, което в последствие се превръща в "Американска асоциация на скоростните лодки". Малко по-късно и във Франция възниква подобна асоциация. В асоциациите естествено членуват богатите и известните, а по време на състезанията се разчита повече на брутална мощност отколкото на каквато и да е било хидродинамика - лодките са с плоски дъна, а и повече приличали на сал с двигател.
Състезание с лодки е включено за първи път в официалната състезателна програма на Летните Олимпийските игри в Лондон през далечната 1908 г. Състезанието е в три класа - осем метра, 60 фута и открит клас. Събитието, само за мъже, включвало пет състезателни обиколки (или 40 морски мили) по конкретен маршрут. Скоростите съвсем не били впечатляващи по днешните стандарти: средната скорост от около 30 км/ч, а и заради лоши метеорологични условия шест от деветте състезания не са проведени. В останалите от всички стартирали лодки до финалната права успели да се доберат само една или две. Нищо чудно, че този спорт никога повече не е включен в официална Олимпийска програма.
copyright

И сега…
Днес състезанията с моторни лодки могат да се похвалят със собствена, призната от Международния олимпийски комитет организация, UIM (Union Internationale Motonautique). Централата се намира в Монако, където са и единствените постоянни служители на организацията - генерален секретар и административни сътрудници. Всички други длъжности, функции и дейности се изпълняват от доброволци, а голяма част от финансирането им идва от съответните им държави или от тях самите. Веднъж годишно се провежда общо събрание, в което участват делегати от всички участващи страни, а мястото на провеждане се редува между Монако, Маями, Токио, Абу Даби, Канкун, Истанбул, Кейптаун, Сингапур, Портимао, Доха, Куала Лумпур, Анталия и Австралия. Различните състезателни дисциплини включени в UIM са Class I Offshore, F1 и F2 Circuit, Aquabike Class Pro и P1 Powerboat.
copyright

За някои от тях със сигурност сте чували - Class 1 имаха състезания в Румъния, съвсем близо до нас, а и ние вече ви запознахме с шампиона от 2005 г. и дизайнер на скоростните моторни лодки Hydrolift - норвежецът Бард Екер (сп. "Яхти", ноември 2008 г. и сп. "Морски свят", октомври 2008 г.). Това е най-високият клас, "Формула 1" в света на водните спортове - там лодките са най-бързи, състезателите най-скъпи, а момичетата… най-красиви. Всъщност лодките са катамарани, тежат около 5 тона и са с дължина 13 - 14 м и широчина около 3,5 м. Те се произвеждат от много леки и издържливи композитни материали, а направата на всеки един от тях отнема повече от четири месеца. Повечето са оборудвани с бензинови, 8.2 литра, V12 Ламборджини двигатели или с 9.2 литрови Mercury, с 1075 конски сили и максимална скорост около 260 км/ч. Цялото това нещо се управлява от екип от навигатор и механик, облечени с огнеупорни костюми, каски и ботуши напъхани в малка кабина оборудвана със скоростомер, GPS, предупредителни светлини и авариен изход на тавана.
Въпреки всичките тези мерки за безопасност съвсем не са изключение катастрофите. Може би и защото се изисква пълен синхрон между членовете на екипажа. Навигаторът управлява, а механикът определя скоростта и наклона на лодката. Това е комбинация, която изисква пълно доверие - представете си да шофирате кола, а спътникът ви да има контрол над педала на газта. Страшничко! И въобще не прилича на това, което хората често си мислят - екипажите просто сядат, дават газ до дупка и най-бързият печели. Достатъчно простичка теория, която обаче въобще не взема под внимание уменията на пилотите, на които често им се налага да блъскат с лодките си вълните при скорости от 250 км/ч. Съвсем като във Формула 1 и тук има тактика. Пилотите работят заедно с екипа си за да изберат правилната стратегия, да определят оптималното количество гориво и да сложат точните проперели (винтове), чийто избор пък зависи от времето. При хубаво време без вълнение винтовете са големи и осигуряват максимална скорост за кратко време, а при вълнение винтовете са малки, за да осигурят максимално ускорение и катамараните да се движат над водата, вместо да се удрят във всяка вълна. Състезанията се провеждат на предварително маркирано трасе. Всяка обиколка е дълга минимум 4,5 морски мили, а цялата състезателна дистанция е минимум 90 мили. Провеждат от 12 до 22 обиколки и естествено - най-бързият печели най-много точки.
copyright

Другото, не по-малко интересно състезание от календара на UIM, стремящо се към званието Формула 1 на вода е F1H2O. Разликата с Class 1 е, че катамараните са доста по-малки и в кабината е само един пилот. Лодките са дълги 6 метра и широки два, тежат около 390 килограма (118 кг от които се падат на двигателя) и развиват максимална скорост от около 220 км/ч. На ускорението им могат да завидят много автомобили - от 0 до 160 км/ч за само 4 секунди. На всичкото отгоре пилотите се състезават при тези скорости, като трябва да запазят баланса на лодките си в острите завои без да имат трансмисия или спирачки.
Всички състезания се провеждат на "писти" с дължина около 2000 метра. Стартовите позиции се определят на квалификации, провеждащи се в деня преди състезанието. Всяка обиколка включва поне една дълга права и няколко тесни завоя, предимно леви с един или два десни. При завоите пилотите изпитват ускорение до 4,5 пъти G, което в общи линии означава, че теглото им се увеличава 4,5 пъти докато вземат острите завои със 160 км/ч. Всеки отбор се състои от мениджър, един или двама пилоти, механици, радио координатор и технически координатор. Те се грижат за един или два катамарана и се състезават в 8 до 10 състезания на сезон.
copyright

В редиците на смелчаците, състезаващи се във F1 има и една дама - Марит Стромой от Норвегия, на 34, започнала кариерата си като състезател в Скандинавските състезания още през 1989 г., а сега пилот, мениджър и собственик на Стромой Рейсинг.
Състезанията с водни мотори, или както сме свикнали да ги наричаме - "джетове" се заражда в 70-те години на миналото столетие. Именно тогава в един от градовете по крайбрежието на Северна Америка е изобретен първият в света воден мотор. Говори се, че налудничавата на пръв поглед идея, да се кара мотоциклет в пенливите води на Тихия океан, идва в главите на група състезатели с мотори, които провеждат обучение в близост до един от плажовете в Калифорния. Но разбира се обичайните мотори нямат работа в морето, затова те, заедно с инженерите си, започват да разработват принципно новата форма на воден транспорт - днешните джетове. Над това изобретение обаче, конструкторите се потили цели седем години, докато накрая, през март 1970 г. във водата влиза първият джет. Историята не уточнява с колко шампанско или по-твърди напитки е съпроводен този ден, но това, че първото изпитание не е продължило дълго - знаем със сигурност. Пионерът в този спорт е толкова увлечен в изпълнението на виражи, че не забелязва как водата започва да залива нехерметизирания двигател, който естествено заглъхва. Триумфалното завръщане на брега така и не се получило - джетът е трябвало да бъде изтеглен на буксир с лодка. Но уверените в успеха си ентусиасти не спрели и след няколко години на бял свят се появил нов, усъвършенстван модел, с добри плавателни качества и комфорт, доколкото комфорт може да се постигне на плавателен съд с размери 1,5 х 0,6 метра. В началото никой от създателите на водния мотор не се замислял да го използва за спортни цели: това било изключително скъпо забавление, 10 минути каране стрували около 50 долара.
По-късно, когато били въведени в серийно производство, някой предприемчив американец решил да направи и състезание с тях, а скоро това се превърнало в зрелищен спорт с много почитатели и на Стария континент. Развитието в конструкцията довежда до два класа водни мотори - с изправено (обем на двигателя до 785 куб.см) или седнало положение (до 1200 куб.см).
copyright

Състезанията са в три разновидности - състезания в кръг, слалом и свободен стил. Състезанията в кръг практически не се различават от тези, които се провеждат на сушата на кръгово трасе. Състоят се от 12 - 15 повторения, като десните завои са отбелязани с червени, а левите с бели буйове. Побеждава първият, преминал старт-финалната линия. Въпреки своята привидна баналност, тези състезания са много зрелищни - особено на завоите.
За слалом състезанията се подбира специално достатъчно голямо водно пространство, което се маркира с шамандури под формата на правоъгълник. Вътре се разполагат червени буйове и състезателите трябва да ги заобиколят, като победителят се определя по времето, за което го е направил.
Свободният стил е най-сложният и най-красивият - там състезателите демонстрират свободна програма, която включва съчетание между подскоци, салта и пируети. На това обаче са способни само най-големите майстори. Освен американците, едни от най-успешните състезатели в този спорт са от Италия - горещият им темперамент явно успява да укроти водата.
Водните моторни спортове не се изчерпват с тези. Разбира се, "лудите глави" не свършват, желаещи да се състезават ще има винаги, затова и моторните спортове ще продължават да се развиват и променят. И винаги ще си останат спорт за хора със смели сърца, обичащи морето.

 



    • Корица на сп. Яхти